Фараонът на изхода от Египет

Преди 3300 години множество египтяни и представители на различни племена, изгонени от Египет заради своята вяра в единствения бог Атон, достигат до планинската верига Шара. След четиридесетгодишно скитане из пустините на полуостров Синай, те временно се установяват сред населението на древното царство Едом (в днешна Южна Йордания).

Въпреки това, основната им цел е да намерят постоянно място за живеене в територията на египетската провинция Ханаан, която римляните наричат Палестина около 30 г. пр.н.е., произлизаща от „филистимляни“. Ханаан е "цената", обещана от Първия министър на непълнолетния фараон Тут-анкх-Амон - адон Ай (велик) - като компенсация към монотеистите с цел да предотврати гражданска война срещу многобожниците.

Затова по-късно последователите на Атон преименуват бога си на Адонай. Изходът от Египет настъпва около 1330 г. пр.н.е., а събитията приключват с нахлуването им в Ханаан приблизително през 1290 г. пр.н.е., описано в Библията като Изход.

Ако прочетете тази книга, ще научите:
• кой стои зад основаването на съвременните монотеистични религии;
• какви са били първоначалните вярващи в единствен бог;
• причините за тяхното изгнание от Египет;
• информация за техния водач по време на престоя им в Синай;
• начина, по който се осъществява заселването им в Ханаан;
• защо там впоследствие възникват две държави – Юдея и Израел, които водят постоянни конфликти до 722 г. пр. н.е., когато Асирийският цар Салманазар V унищожава Израел със съдействие от Юдея.

С други думи, тук става въпрос за историческите факти, които служат като основа и причина за теологичната легенда записана във Стария Завет от юдеите близо 780 години след Изхода.