Люди и положения

Борис Пастернак (1890—1960) е вторият руски писател след Бунин, удостоен с Нобелова награда за литература. Неговото творчество умело съчетава традициите на руската и световната класика с постиженията на литературата от Серебряната епоха и авангарда. В неговите повести, които са наситени с автобиографични елементи, се откроява уникален ритъм в изразяването му, наподобяващ прозаичен стил, произлязъл от поезията. Чрез статии и бележки относно поетите и работата си като преводач, той споделя своите естетически възгледи и разбирания за изкуството, както и за ролята на твореца в света и историята. Книгата съдържа също драматургични фрагменти, които разкриват още една страна от творчеството на Борис Пастернак.