Командирът (Спомени за моя баща)

За първи път осъзнах, че баща ми е оставен на произвола на съдбата и няма откъде да очаква помощ. Към края на октомври 1944 година получихме уведомление за неговото уволнение след като навърши 20 години служба във Въздушните войски. Заповедта беше подписана от полковник Дреников, който явно временно ръководеше нашата авиация до назначаването на генерал Ганчо Манчев в този пост (периодът 1944-1946 г.). На 14 март 1945 година майка ми се върна в София с новината: "Теди, убиха баща ти"...

В книгата е представен животът на Васил Вълков. Той започва кариерата си като пилот през 1928 година и става началник на аерогара София, когато тя се намираше в Божурище. Бил е също така ръководител на Държавната аеропланна работилница и командир на Първи армейски орляк - Божурище. От 1 май 1942 до 9 септември 1944 година заемал длъжността командир на шести изстребителен полк в летище Марно поле Карловско. Незабавно след деветото число септември той бил назначен за командир на Въздушната ескадра, но само десет дни по-късно сменили поста му с главен интендант във Въздушни войски. През началото на октомври бил арестуван и отведен в Пловдив, а няколко дни по-късно получил заповед за уволнение поради достигане възрастта за пенсия.