Хомо фабер

Романът "Хомо фабер" от 1957 година, написан от Макс Фриш, е един от класическите и вечни литературни произведения. В него основната идея се върти около концепцията за "модерния човек". Главният герой Валтер Фабер е инженер и технократ, който олицетворява термина homo faber (човек на производството). Той се опитва да контролира живота си и своето съзнание според принципите на електронните изчислителни машини, които твърди, че надминават човешкия разум - те не изпитват нищо и не познават страх или надежда.

Въпреки това, "електронното мислене" на Валтер не успява да предвиди неговото бъдеще поради грешки в информацията, с която разполага. Когато случайно среща дъщеря си Сабет, той започва бавно и трудно своеобразно "пътешествие към себе си", стремейки се да възстанови загубената връзка с човечеството и природата. Дори когато търси утеха в теорията на вероятностите, той все пак причинява трагичен край на млад живот; въпреки това оставя читателя с посланието за важността на човечността.