Публицистиката на Михаил Арнаудов

Пристрастията на Емил Димитров към значителната фигура на М. Арнаудов и неговото литературно-научно наследство са датирани отдавна, като до момента те са изразени в множество публикации с различен жанр. Най-значимите сред тях включват „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и сборника с публицистичните му произведения, които за първи път са събрани заедно (Арнаудов М. Дневник. Публицистика. Речи. Съставителство, предговор и бележки от Е. Димитров, С.: „Изток-Запад“, 2010). Настоящото изследване представлява нов принос в тази област и може да се определи като обобщение, концептуализация и завършек на предишните занимания на автора по темата относно специфичния аспект от наследството на Арнаудов. То е основано – поне в началната си идея – върху коментарни текстове и цялостната научно-издирвателска работа на автора при проучването, публикуването и анализирането на публицистиката на Арнаудов. Изследването демонстрира уникален подход: задълбочаване в определена сфера с все по-дълбоки проникновения от емпиричните находища към техния теоретично-концептуален контекст. То предлага внимателен анализ във важен сегмент от обширното творчество на Арнаудов — част, която до този момент беше почти напълно непозната не само за широката аудитория, но също така за специалистите в областта."