Векът на цар Самуил

Датата 6 октомври 1014 година представлява един от най-забележителните моменти в драматичната и героична епоха, известна като „Българската епопея“. По-точно казано, това е времето на цар Самуил! Сравнението с прочутия период на цар Симеон не е случайно. Времето, което олицетворява Самуил, обхваща повече от сто години – започвайки от неговото появяване на историческата сцена между 969 и 976 г., през бурния му живот до значимите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072).

Годините на упорита борба срещу византийското завоевание ни запознават не само със самия цар Самуил, но и с множество изявени личности. Сред тях са братята му Давид, Мойсей и Арон; наследниците му Гаврил Радомир, Иван Владислав и Пресиан II; предшествениците Петър, Борис II и Роман; както и болярите Кракра, Драгшан, Драгомъж, Ивац и други важни фигури от българския политически елит – рядкост в дългата ни история.

Нека си припомним думите на уважавания британски историк Стивън Рънсиман:

Въпреки че понякога България може да изглежда затулена от мракове, тя има основание да се гордее с богатата си история. Първата българска империя оставила след себе си славни спомени. Нейният величествен път се губи в древността - преминавайки през образа на Самуил с неговият вдъхновен двор край планинските езера в Македония; през златния трон на Симеон; чрез Борис – който излязъл пред осветения дворец заобиколен от ангели; чрез Крум – поднимащ тост към своите боляри с черепа на паднал император; чрез Тервел – влизащ в Константинопол редом до друг император; а също така чрез Аспарух и неговите братя заедно с баща им кан Кубрат...