Насъщен глад

Поезията на Нина Ненчева е усвоила урока на Маларме, който гласи, че създаването на поезия не зависи от чувства и размишления, а от словата. Дори заглавието на нейния стихосбирка не следва традиционния подход към именуването на най-забележителните творби в книгата; вместо това то представлява образ, извлечен чрез умно преобръщане на клиширана фраза – дори ако става въпрос за библейски идиом. Това заглавие демонстрира механизмите за изграждане на образи в нейната поетика.

Широкият диапазон от смислови нюанси, постигнат благодарение на изненадващи образни и концептуални трансформации, показва един поетичен сензибилитет. Както казал Елиът във връзка с Джон Дън, тук мисълта и изображението не са разделени; те се допълват взаимно. Даже когато тази художествена прецизност може да изглежда „коварна“, според терминологията използвана от самата Ненчева в своите произведения, тя всъщност носи любовно послание.

Рядко българската поезия успява да говори толкова универсално за екзистенциалните дилеми пред модерния човек – такъв който е едновременно чужд както на "българските комплекси", така и на странните провинциални стремежи към "модерност".

Професор Светлозар Игов