Бесарабия, моя любов!

Умрях през лятото на 2007 година, в месеца, когато навърших петдесет и девет години. Паднах от скала близо до манастира Ципова, недалеч от река Днестър. В моментите между живота и смъртта ми се яви тази книга: първоначално я видях цялата за миг! После тя започна да се разкрива пред мен страница по страница, фраза след фраза, дума след дума.

Докато бях на дъното на пропастта, забелязах под светлината на прожектор група хора – мъже, жени и деца – които се събраха около мен с намерението да ме окуражат и да ми протегнат ръка за помощ в опитите си да ме извадят от бездната. Това бяха непознати лица за мен; те продължиха да се появяват и впоследствие в операционната зала и болничната стая, за да ми покажат историята чрез образи вместо със слова.

Така книгата стана спомен за чужд живот - разказвайки събития отпреди моето раждане; тя беше своеобразно възмездие или изпълнение на задължение.

Посвещавам този текст на тези неизвестни личности, които помогнаха да се върна към живота. Това е тяхната книга; единственото нещо, което направих е да запиша онова, което те ми предадоха.

Николае Дабижа