Огнехвъргачките

„Огнехвъргачките“, публикувана през 1931 г., е продължение на „Лудата седморка“. Всъщност, според Кортасар, тези две творби представляват един и същи „роман с две заглавия“. Както в предшественика си, действието в „Огнехвъргачките“ отново се развива в загадъчния Буенос Айрес, изпълнен с улична шумотевица и невероятни събития. Въпреки това, мрачните нюанси на въображението на Арлт стават все по-наситени; страстите и лудостта повеждат героите – Ердосаин, Астролога, Куцата, Печалния Сводник, Елса и Кривогледата – към една неизменна и неочаквана кулминация.

Хулио Кортасар за Роберто Арлт
„Ако трябва да посоча аржентински автор близък до мен, то това е Роберто Арлт. Докато критиците разискват идеите му, ние като читатели се завръщаме при него заради безусловните и разобличаващи образи които ни изправят лице в лице със самите нас - така както само великото изкуство може да постигне.“

Рикардо Пиля за Роберто Арлт
„Безспорно именно с Арлт започва модерният аржентински роман. Той е най-великият романист на страната.“
„Арлт и Борхес представят два напълно различни подхода към литературата. Обединяването им остава една от големите утопии на аржентинската литературна сцена; обаче това никога няма да стане възможно въпреки опитите на Кортасар, Маречал и Онети.“