Диви кестени

Поезията на Галина Камбурова представлява събитие с неочаквани последствия за критиците на съвременната българска литература. Осъзнавам, че такова твърдение може да звучи крайно и дори претенциозно. Въпреки това, когато поетесата описва как в София „въздухът реже дробовете с трион...”, осъзнавам, че понякога ужасът от написаното е по-голям от този на преживяното. Пред вас стои творец, който не следва стандартните формули на стихотворенията, нито се отдава на самокритично наблюдение или подражание. Между стиховете на Галина Камбурова и техния обществен жест се крие безкомпромисната истина за настоящето ни и времето, в което напускаме света.

Нейните метафори не са просто украшение в поезията; те служат като единствения начин да бъде изразено едно тайнство, предсказание или диагноза. Не си мислете обаче, че Галина Камбурова носи тегобата на съдбовната обреченост? Талантът ѝ не унищожава надеждата – напротив, той вдъхновява и придава крила...

Петър Анастасов