Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 
Корицата на
Издателство:Издателство Президент
Година на издаване:2014
Дата на издаване:2014-12-03
ISBN:9786197182057
SKU:18689590005
Размери:14x21
Тегло:300 грама
Корици:МЕКИ
Цена:15 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Станислава Чуринскиене е българска авторка и журналистка, родена в София през 1976 година. Тя завършва психология и журналистика. Писателската си кариера стартира с романа „Бог да Благослови Стю” (2007), но истинското й признание идва с произведението „Second Life” (2009). Заради засиления интерес от страна на читателите, книгата е адаптирана от БНТ в 30-минутен филм.

Романът черпи вдъхновение от онлайн играта Second Life, която представя паралелния живот на потребителите в интернет. В него се разказва за растяща общност, наречена "интернет емигранти", които предпочитат виртуалната среда пред реалните социални контакти. За да придаде автентичност на историята, Чуринскиене прекарва почти шест месеца само в онлайн комуникация без физическо напускане на дома си. Книгата вече е преведена на литовски език и предстоят нови издания в други европейски страни.

В следващия си роман "Хванаха ме да крада" темата за интернет пространството остава важна, макар че ролята му тук е по-периферна. Произведението разглежда как интернет променя начина ни на живот. Според авторката вече не сме доволни просто да преживяваме събитията; имаме нужда активно да пишем за тях. Обичайно в съвременния роман интернет се възприема като средство за анонимност или прикритие под фалшиви идентичности, но "Хванаха ме да крада" показва как новите комуникационни платформи ни принуждават против волята ни към честност и прозрачност помежду ни чрез различни средства - било то имейли или публикации във форуми и социални мрежи. Всичко написано остава видимо и често попада у неподходящите получатели, което разкрива истини относно нашия живот и живота на хората около нас – онези истини, които не желаем да приемем.

Чуринскиене споделя мнението си, че не счита себе си само за писателка; тя вижда себе си като разказвачка на истории. Нейният стил обединява опита натрупан както от журналистиката така и от психотерапията – въпреки че решава да остави последната професионална сфера зад гърба си. И все пак двата подхода намират място един до друг в творчеството й: писането й има журналистически привкус със силен акцент върху действието и конфликтите.

.

.