Когато денят си отива

Родена съм в село Скравена и завърших гимназията в Ботевград. След това продължих обучението си в полувисшия Институт за прогимназиални учители в Дупница, но не ми разрешиха да кандидатствам за висше образование, въпреки че имах желание.

На 20 години станах учителка и почти четиридесет години преподавах български език и литература на ученици от средния курс. Началото на моята кариера бе в селско училище в старата Ботевградска околия, след което работех във важни столични учебни заведения като 38-мо "Васил Априлов", 23-то ЕСПУ, 129-то "Антим I", 21-во "Христо Ботев" и 7-мо "Георги Димитров". Завърших професионалния си път в Националното експериментално училище към Комитета за култура в Горна баня.

Преживях живота си между „трите Българии“, както казва известният журналист Петко Бочаров. Срещнах много хора и преминах през унижения и обиди, но получих искрена любов от съпруга ми, добри приятели и ученици – спомените за тях ще останат със мен до края на живота ми.

Тази книга написах първоначално за моите близки, но се надявам ако други я прочетат, тя да им донесе удоволствие. /Цветана Стамболиева/