Дебат за съществуването на човека

Връзката между публицистиката, философията и теологията в произведенията на Тишнер, сред които е и настоящата втора част на "Философия на драмата", е логично обоснована. Основният акцент тук се отнася до отношенията между религията и властта, а полската Католическа църква притежава дълъг и сложен опит в тази сфера. Като пастир, Тишнер проявява загриженост за човека, потиснат от злото и стремящ се към освобождение; той не само че подчертава важността на самоидентификацията на индивида, но също така вярва в необходимостта да осмисли своя живот. „Случването на битието“ според него е периодът след тоталитаризма. Темата за злото — особено зло като тоталитаризъм — във връзка с добротата и човешката свобода представлява централната линия в творчеството му. Той търси истината за свободата и работи за нейното освобождаване; естествено възниква въпросът как религията взаимодейства с политиката чрез убеждението си за монопола над истината относно спасението.

Днес можем лесно да видим изкушението у религиозните институции да упражняват власт основано на това убеждение. В същото време такова изкушение води до опасни настроения като недоволство и интегризъм в Църквата, които отец Тишнер безкомпромисно разобличава. Според него Църквата представя „страна на болното въображение“, където интегристите сакрализират държавната власт и девальвират религията, използвайки критика срещу либерализма като средство за атака върху свободите.

Тихер призовава мисленето като единствена защита срещу интегристкия натиск; именно тогава освободената свобода няма да стане слободийска формация. Свободата остава най-привлекателната черта у гура-лите – местните жители на полските Татри (въпреки комунистическия режим те продължили живота си по свой начин). Всичко това в философския мироглед на отец Юзеф Тишнер произтича от любов към свободата.

За жалост този вдъхновяващ интелектуалец ни напусна през 2000 г., победен от рак. За спомен ще цитирам думите на гуралския Томас Аквински - Томек Шиклава:

„Когато си заминем, горе реките ще заплачат - но пак ще скачат.“

Силвия Борисова