Взаимоотношението град-село в етнографска интерпретация

През периода от средата на 70-те до средата на 80-те години на XX век, който историците определят като социалистически, аз се занимавах с изследването на трансформациите в културата на българските села под влияние на градовете. В началото това беше представено чрез дисертация, основана на материали от Русенския регион, а по-късно участвах в колективни проекти за проучване на Чирпан и Родопите. Понеже нито едно от тези обширни изследвания (дисертация или студии) не бе публикувано, а само кратки статии относно конкретни аспекти на културните промени бяха отпечатани без дълбочинна оценка — понякога възприемани като значителни успехи за социализма, а друг път напълно обратното — реших да ги направя достъпни за обществеността. Допълнително мотивиращо е интересът към моето изследване както от страна на по-младите колеги, които не могат да преживеят онова време и са податливи на различни внушения, така и от учени зад граница, за които социализмът представлява истинска екзотика.

Моето изследване стана възможно благодарение на личните ми наблюдения и разговори, които съм архивирал в Народописния архив при Етнографския институт с музей към БАН. Освен това основах анализа си върху задълбочено изучаване както статистически данни и архиви, така и служебна литература. Събраната информация показа ясно, че промените в селската култура започват още през Възраждането и особено във вторната половина на XIX век със свой собствен темп. Те са резултат както от активността самия българин, така и от целенасочените усилия na новосъздадената държава. Тези тенденции продължават да се развиват през втората половина na XX век – най-вече вследствие коренните изменения в концепцията за собствеността và политическите преобразувания свързани с нея – което води до рязко изменение как у населените места , така i v selata .