Седем начина да увиеш сари около тялото

Започнах да шия собствените си дрехи. Използвах едноцветни платове, които декорирах с рисунки. Роклите ми бяха удобни и свободно падащи. С течение на времето създадох модели, предназначени за комфорт – само за любимия или за разходка по главната улица. Избирах различни мотиви – индийски, индиански и традиционните ни шевици. Осъзнах, че контрастът не е толкова важен; ако нарисуваш червена фигура на червен фон с малко по-различни нюанси, тя може да не се забележи веднага, но когато привлече вниманието, остава запомняща се и почти холографска в своя ефект. Тези рокли бяха моят начин да комуникирам със света и ме защитават; показвах най-дълбокото от себе си и това ми носеше вътрешна свобода. В художественото училище срещнах момчето, с което можех да споделя всичко това. Запознах го с тайната на изработването им - обяснявах му значението на фигурите и как те се рисуват. Една вечер той изрисува японския йероглиф за нежност върху врата ми отстрани до рамото ми, а след това маркира места между гърдите ми, под пъпа, глезените и вътрешната страна на бедрото ми. Разбрах колко важно е тялото като "дреха", която се "изплита" всяка нощ от моя любим човек. Един ден го видях в кафенето на училището разговаряйки с друго момиче - покани я: „Ела довечера у нас! Приготвил съм нещо специално; мога да ти напиша нежността по тялото.“