Българска Национална Кухня: 100 най - добри оригинални рецепти

Преди години дори не съм си представял, че мога да напиша книга за българската национална кухня. Липсваха ми знания и самочувствие. Сега обаче ситуацията е различна. През последните четири години с екипа на "Бон Апети" сме изработили над 150 предавания, свързани с българската кулинария, и сме събрали повече от 600 рецепти от различни региони на страната, винаги търсейки уникалното в тях.

Често пъти изненадите ни надхвърляха очакванията. Например добруджанската кавърма – повечето хора я смятат за ястие с месо и лук, но всъщност се оказа вид баница. Не подозирах дори, че в Казанлък има рецепта за лозови сармички с ориз, стафиди и кафе - описана лично от Чудомир! В Широка лъка научих за турповия кочан - зеленчук подобен на алабаш, но оранжев като тиква. А скрипалецът? Това е пролетен листен зеленчук със сходство към киселец и лапад – идеален за приготвяне на баници. Искам да спомена още троянското миризливо перо - подправка с вкус на магданоз и девесил; то прилича на дафинов лист по външен вид.

По време на нашите обходи открихме рогова чубрица и зеленчука рока - задължителни след консумация на рибарска чорба в Българево (Варненско). Както виждате, темата около националната кухня може да бъде безкрайна.

Защо пиша това? Отчасти като оправдание: информацията тук няма да намери място в настоящата книга, а ще бъде включена в друго издание на "Бон Апети", защото става дума за специфични рецепти.

През почти 15-годишния ми опит като готвач съм имал удоволствието да сервирам храна както на чужденци у нас така и извън граница – германци, китайци или италианци са проявявали интерес към традиционните ни ястия. Разбира се, готвел съм много пъти и за българи; наблюдавал съм реакциите им относно храната – те не винаги са били положителни (както знаем всеки има свои предпочитания), но именно тези наблюдения ми помогнаха да формирам принципи при комбинирането й.

В книгата ще намерите точно онези рецепти, които многократно съм приготвял с увереност във възможността им да представят модерната наша кухня. Вероятно ще се появят критици твърдящи например как доматите или картофите не са типично български продукти или оспорвайки произхода на „Пиле фрикасе“. Но ние живеем през XXI век; всички тези храни вече присъстват навсякъде у нас.

Националната ни кухня е получила влияние от гръцката до ориенталските кухни — много ястия просто трудно могат да бъдат определени само като местни произведения поради взаимодействия между културите през годините.
С времето нови специалитети навлизат в трапезата ни: пици , спагети... Няма никакво учудване ако след няколко десетилетия соевият сос стане част от нашето меню наред с традиционните подправки!

Нямам представа дали прекалявах със своите размишления… Но мечтая ястията от родната кухня най-сетне да получат признание по света! Именно затова вложихме усилия върху тази книга; тя ще бъде преведена иначе казано посветим ли сме достатъчни усилия близо до целебното значение което носим!
Желая ви приятни мигове сред избрани стоте рецепти представляващи богатството изплетено около нашата Национална Кухня! Наздраве!