Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Трижди величайшия Хермес

Корицата на Трижди величайшия Хермес
Издателство:Св. Георги Победоносец
Брой страници:324
Година на издаване:2005
Дата на издаване:2005-05-29
ISBN:9545093080
SKU:18820170017
Размери:19x14
Тегло:510 грама
Корици:ТВЪРДИ
Цена:19 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Херметизмът представлява наистина интересен феномен, проявяващ се дори в човешкото желание за по-добро разбиране. В допълнение към херметизма съществува и херменевтика - област, която предлага различни методи и подходи с цел да осветли вечните текстове на човечеството като Библията, класическите произведения от всички научни сфери и художествената литература. Коментарите на Джордж Мид предлагат един уникален културологичен опит за задълбочаване в разбирането на херметическите творби, които са достигнали до нас.

Тази книга съдържа текстовете на два от трите известни сборника с философски херметизъм - Corpus Hermeticum и Асклепий - както и коментарите на Джордж Мид относно тях.

Въпросите "Кой е Хермес Трисмегист?", "Кой е Джордж Мид?" и "Какво представляват Corpus Hermeticum и Асклепий?" могат да бъдат обобщени просто: Хермес Трисмегист е колективна фигура, представяща авторството на теософска система, изложена в редица книги с египетско-гръцко-юдейски корени. Името му се свързва с египетския бог Тот (или Тат), който е считан за водач на душите и защитник на тайното знание – именно той дарява хората със слово и писменост. Според текста Хермес Трисмегист (трижди благословен) притежава мъдростта да получава божествени откровения отгоре, които споделя със своите деца – Тот, Асклепий и Амон.

Съществува известно единство относно времето на написване και авторството: „Съвременните филолози уверено твърдят, че става въпрос за произведения от различни автори през различни периоди. Най-старите части вероятно не могат да бъдат датирани преди края на I век сл.н.е., а най-късните след III век.“ [Гочев, 1999 г., стр. 11]

Джордж Роберт Стоуи Мид (1863-1933) бил личен секретар на Елена П. Блавацка (1831-1891) през последните пет години от живота й. Той е неин последовател и ученик активно ангажиран в Теософското дружество; публикувал много статии и участвал в издаването на списание „Луцифер“, основано от Блавацка между 1889 г. до закриването му през 1897 г."

.

.