История на златодобива по българските земи

Природните ресурси на българските територии играят съществена роля в развитието на златодобива, особено в историческите области Мизия, Тракия и Македония. По време на върха на енеолитната цивилизация в Европа, у нас е добито и обработено първото злато в световен мащаб (около 4500-4000 г. пр. Хр.). В Античността известни тракийски миньори като бесите активно експлоатират находищата на злато и сребро в райони като Халкидическия полуостров, планината Пангей и Родопите, както и западната част на Тракия. През времето на Филип II и Александър Македонски се извършват значителни минни дейности, които могат да бъдат сравнени със строежите на египетските пирамиди, а годишният добив на злато достига внушителни обеми. При Римската империя активност по добиването му продължава във всички важни златорудни региони, където хиляди работници са ангажирани с разсипи по реките Огоста, Струма и Марица.

В книгата е направена оценка за количеството извадено злато между 1400-1900 г., което възлиза на 73 тона. Накратко са разгледани аспектите около златодобива през ХХ век; установява се, че общият добив за този период достига приблизително 100 тона основно от медно-златните мини "Челопеч" и "Елаците". Към книгата е приложен подробен списък със селата, където някога е имало стародавен златодобив.