Места на памет Т.II: От архива до емблемата

В основата си, понятието за място на памет съчетава две категории реалност: една физическа и осезаема, която е по-скоро материална и вписана в контекста на пространство, време, език и традиция; и друга – символна реалност с историческо значение. Тази концепция е разработена така, че да обхване както физически, така и символични обекти чрез "нещо" общо помежду им. Именно това "нещо" представлява ключовия аспект. Всеки го възприема инстинктивно и до известна степен неясно. Задачата на историка е да проучи този аспект, да разкрие механизмите му, да анализира различните слоеве и пластове, да изведе основната същност напред от фалшивите представи и оптичните заблуди.

Местоположението има своето значение при ексхумацията, но то не е най-същественият момент в работата на историка. По-важното за него не е просто идентифицирането на конкретно местонахождение, а разглеждането на онова качество или фактори, които превръщат дадено място в паметник. Подходът към един такъв мемориален обект като място на памет предполага повече от само проследяване историята му. Следователно всяко значимо материално или идеално явление става част от мемориалното наследство благодарение на волята на хората или влиянието на времето.
Пиер Нора