Господин Никой

Докато останалите хора по улицата се заглеждат в витрините или краката на жените, аз трябва да внимавам за това кой е пред мен и кой е зад мен, дали присъствието им е случайно или умишлено. Докато мнозина говорят първо и после разбират какво са казали, аз съм принуден да обмисля всяка своя дума предварително. Въпреки че всеки около мен си мисли, че има личен живот, на мен ми е известна горчивата истина – нямам такъв. Най-абсурдното е, че дори когато не съм истински самотен, постоянно усещам пронизващо чувство за изолация. Вероятно подобно преживяване изпитва акробатът на трапеца при смъртоносния скок над главите на хиляди зрители.