Миларепа

Всяка вечер Симон изпитва един и същи сън, чийто ключ му предоставя загадъчна жена. Той се оказва в ролята на чичото на Миларепа – известния тибетски отшелник от XI век, който хранел дълбока ненавист към племенника си. За да избяга от цикъла на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като успее да се идентифицира с тях до такава степен, че да обедини своето аз с тяхната личност. Но къде точно започва сънят и какво е истинската реалност?

В този монолог, представляващ притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да разглежда философския въпрос: има ли реалността извън нашето възприятие за нея? „Това, което може да ни натъжи най-много, е идеята, че всички живи същества имат потенциала да станат Буда, но нямат представа за това и умират в страдание без цел. Ако плачеш за това — то трябва постоянно да плачеш денем и нощем...“