Ще оцелее ли българският народ през XXI век

Идеята за "Оптимистична теория за българския народ" е изложена за първи път в известната студия на Иван Хаджийски, но в случая заглавието на студията е само повод да се постави един въпрос, който се нуждае от сериозна обществена дискусия - за потребността от позитивна историческа визия на българската нация, която да бъде фактор за нейната мобилизация около общи цели и обща стратегия за успех като нация в съвременния свят, но и за успех на всеки български гражданин.
Възможна ли е днес една оптимистична философия на историята на България като страна с догонващо развитие? Ако повечето от действията на политиците раждат песимизъм и отчуждение, то можем ли да открием поне теоретически основание за оптимизъм? Възможно ли е теоретическият оптимизъм и позитивното мислене да се противопоставят на всекидневния песимизъм, а и на повърхностния утопизъм? На тези и на още много други проблеми авторите на книгата търсят обяснение и се опитват да дадат отговор.

СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ДНЕС НОВА ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД? (Васил Проданов)
1. Защо има смисъл да се говори по този въпрос?...
2. Множеството значения на оптимизма и песимизма
3. Какво е общото и различното с времето, когато Хаджийски пише своята знаменита статия?
4. Маркототевщината в историята и усещането за щастие на българина
5. Дискусия с една възможна песимистична теория за българския народ
6. Пет аргумента за една нова оптимистична теория

Част първа ТЕОРЕТИЧНИЯТ ДИСКУРС

Глава първа
ПОЗИТИВНАТА НАГЛАСА
1. Оптимистична теория е възможна... ако има кой да я направи {Ина Димитрова)
2. Аксиоматика на позитивното историческо мислене (Борислав Градинаров)
3. Защо е проблематична оптимистичната теория
за нашия народ? (Станна Христова)
Глава втора
КРИТИЧНАТА НАГЛАСА
1. Песимистични размишления за "оптимистични теории" (Иван Кацарски)
2. Оптимизмът - спомен от модерността? (Димитър Цацов)
3. Националното самочувствие - за и против оптимизма (Латьо Латев)
4. Възможна ли е "оптимистична теория" за българския народ? (Валери Личев)

Част втора ИСТОРИЧЕСКАТА ТЕМАТИЗАЦИЯ

Глава трета
ДАЛЕЧНОТО И БЛИЗКОТО МИНАЛО
1. Съдба, историчност и исторически път на българския народ след Освобождението (Васил Пенчев)
2. Българският бог (Нина Димитрова)
3. Времето на оптимизма в разказите за българския народ (Ивелина Иванова)
4. Културни и политически корени на българския песимизъм (Ивайло Кутов)
Глава четвърта
ДИАГНОСТИКА НА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО
1. Житейският принцип на скачените съдове (Нинолай Василев)
2. Представите за миналото, настоящето и бъдещето в конструирането на социалното време: ситуацията на 40-55-годишните хора (Нина Пехливанова):
3. Образът на Европа и границите на еврооптимизма (Таня Неделчева)
4. Криворазбраната европеизация (Нинолай Буюнлиев)
Глава пета
ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА
1. От какви исторически митове се нуждаем и от какви не? (Иснра Баева)
2. Шансовете за нашето благополучие (Емилия Петрова)
3. Щрих от сравнителен междукултурен анализ: Европейски съюз и България, в опит за прокламиране на оптимистична теория за българския народ (Толя Стоицова)
4. Как е възможна оптимистична теория за България в контекста на едно "ново световно безредие"? (Диана Данова)

Част трета ПРАКТИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

Глава шеста
ЕТИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ
1. Хъсът като ресурс за национален оптимизъм у днешните българи (Галина Величкова)
2. Оптимистична национална етика (Мюмюн Тахир)
3. Може ли българинът да бъде щастлив? {Маргарита Стефанова)
Глава седма
УСЛОВИЯ И ГРАДЕЖ НА ОПТИМИСТИЧНО БЪДЕЩЕ
1. Възможни ресурси на националния оптимизъм на днешните българи (Минчо Драганов)
2. Опит за умерено оптимистична теория за българския жизнен стандарт (Чавдар Николов)
Сведения за авторите