Стомогилие

Темата за Стомогилието (Стохълмието) ми е интересна още от времето на студентските ми години. Тогава получих задача да напиша реферат по този въпрос, което ме накара да се запозная с много литературни източници. В резултат открих някои любопитни и значими теории.

Първата особеност е, че различни български и чуждестранни автори са предложили множество хипотези относно местоположението на това място. То обхваща доста широк спектър - от Софийското поле до Черноморското крайбрежие, включително определени части от Дунавската равнина в днешна България.

Втората характеристика е, че според едни изследователи в района на Стомогилието има над сто могили, докато други твърдят, че той се намира на стотици хълмове.

Третата важна страна по проблема е свързана с апокрифната литература, която описва района като сцена на големи битки между варвари и византийци.

Най-значимият аспект обаче остава фактът, че историческите извори разглеждат Стомогилието като територия за заселване на славяните и прабългарите. На тази тема се отделя особено внимание както в апокрифните текстове, така и в различните хипотези относно Стомогилието. Това не е случайно; заселването им в Балканския полуостров бележи ключов момент за населението там. Процесите след това променят всички сфери — обществена, икономическа, културна и социална — ускоряват разпадането на робовладелския строй и създават основи за преминаване към феодализъм. Носители на тези промени са именно славяните и прабългарите.

Точно тези две етнически групи в комбинация с местното тракийско население полагат основите на българската държава – фактор с огромно значение за развитието му през историята на Югоизточна Европа. Всичко това оставя дълбоки отпечатъци върху съвременниците им και бъдещите поколения; неслучайно темата присъства подробно във редица писания.

Следвайки прочетеното материал ,за мен стана ясно колко важно е било Стомогилието за новосъздалата се общност от славяни και прабългари – район със значимо влияние върху формирането нa българската държава. По онова време не предполагах обаче как ще имам възможността точно да установя неговото местонахождение или колко години ще работя по проучванията и систематизацията богатството от археологически находки произлизащи от тракийски период до Първата българска държава (VII-XI век). Щях да допринеса значително към организиране n провеждане нa мащабнo интердисциплинарнo научнo изследванe нa историко-археологически резерват „Сборяново“.

Йордан Стефанов