Убийте котката на Георги Марков

Смъртта на Георги Марков стана една от основните теми, които ме вълнуваха журналистически в края на 1989 година. Проведох разговори с някои от "бившите", които по служебен или личен път са били свързани с писателя, както и с част от "новите". Срещнах се и с близки приятели на Марков.

От редакцията на вестник "Поглед" ми наредиха да замина за Москва, където трябваше да интервюирам генерал Иван Савченко. Той е бил представител на КГБ в българското МВР през годините около смъртта на Марков в Лондон. Генералът обаче поиска предварително да му изпратя въпросите си. При срещата ни в сградата на площад "Дзержински" той само ми предаде написаните си отговори, тъй като вече беше пенсионер.

Следях разследването у нас относно причините за смъртта на Георги Марков. По време на пресконференция, проведена от Олег Калугин в София, зададох въпрос към бившия генерал от КГБ защо е бил разпитван като свидетел след собственото му признание за организиране убийството на Марков. Калугин леко се притесни, но веднага заяви готовността си да понесе своя дял от вината по случая. Впоследствие той се отказа пред Скотланд Ярд от показанията дадени пред българските власти.

Много пъти разговарях със следователя Богдан Карайотов; той проявяваше недоволство, че не приемам безрезервно неговата версия по делото. Миналата година успях да разгледам следственото дело подробно и впоследствие написах тази книга.
Ангелина ПЕТРОВА