Намеса

"...Човешката култура е изградена по този начин, като през всички времена е имала своите верни защитници. Лазар Мурджев е един от тях.

...Насочени в различни посоки,
без определен курс и без илюзии тръгваме напред...,
устремено се стремим към нищото -
в което желаем да вярваме...

МЯРКАТА И ВРЕМЕТО НА НАШИТЕ ДУШИ
Несъмнено умираме - това е вторият факт, в който мога да се уверя. Първият е животът.
Всеки човек търси смисъла на вечния цикъл раждане-смърт, но никой не го е формулирал ясно до момента. Често си задавам въпроса: Не би ли могло Смисълът да бъде самото търсене на смисъл? Нещо подобно на щастието, което не представлява крайна цел, а метод за пътуване.
Дните продължават бавно да преминават, както казва арабската поговорка, докато годините летят с бясна скорост. Ние не спираме нито за миг в търсенето на смисъла или във вървенето към нашата мечта. Но пон о́же тези концепции са невидими и недостижими, започваме да размишляваме около тях – мечтаем, описваме ситуации, пеем и си разказваме истории. Това именно отличава нас от животните – надеждата ни и стремежът към изкуство.
Лазар Мурджев като художник не се ограничава само до платното; той използва също така словото. С помощта на прецизен език и проза дори с няколко кратки фрази той красиво изследва света - свидетел съм на това още от началото му. Окуражавал съм го и искрено оценявам неговия талант. За наше щастие ние не сме сами в това пътуване и не затъваме в рамките между раждането и смъртта; именно чрез изкуството оставяме след себе си знаци. Някой оставя малко парче платно след себе си, друг – дълбока диря като водоемче с живителна вода. По този начин човешката култура винаги има свои верни стражи."
Дончо Цончев