Българистични простори

Сборникът с изследвания представя на читателя дългата история на българското слово, започвайки от "Златния век" при цар Симеон Велики и неговата впечатляваща реторика до следите на същия художествен стил в поезията на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. В него са изложени резултати от обширни проучвания на нови ръкописни и текстологически източници, които позволяват да се разглеждат важни въпроси в областта на българистиката, балканистиката и славистиката. За пръв път е предложена доказана теза за оригинала на "Златоструй", който съдържа само 45 слова. Няколко статии разкриват майсторството в преводаческата работа на Иоан Екзарх Български, Патриарх Евтимий и неизвестните книжовници от XIV век, които въвеждат славяноезичния православен свят в две редакции на Метафрастовото житие за свети Николай Мирликийски.

Изяснена е текстологическата загадка около Бдинския сборник от 1360 г., основан върху старобългарски превод на предметафрастови Чети-Минеи и слова от светеца Ефрем Сирин. В историята на византийско-българското литературно наследство са добавени непознати страници от Вилнюските ръкописни колекции, а името на жена-книжовничка е споменато — явление необичайно за Средновековието. За първи път в българската научна литература се анализира делото на новогръцкия възрожденец свети Козма Етолийски и неосихаста свети Паисий Величковски с неговите последователи.

Освен йеросхимонах Спиридон Рилски, сред учениците му във филологическата школа се включва също Памво Калоферски. Представено е съдържанието на Мерданския сборник от 1854 г., който съдържа непълен препис „История славянобългарска“ от свети Паисий Хилендарски. Разгледани са културологически теми като родното място нa светителя според агиографията, природата нa старобългарската литература и моделът nа идеалния владетел; освен това се анализират саморазрушителните черти у българина (по наблюденията нa Презвитер Козма и Христо Ботев).

В книгата си „Текстология славянской Библии“ (1999) руският специалист Анатолий Алексеев публикува архивна снимка nа руските филолози-участници в предварителната конференция през 1903 г., напомняйки ни една важна истина: „Снимок может служить напоминанием о том...“. Науката действително представлява колективно усилие — територия за благородно съревнование, където взаимодействието с натрупаните традиции поддържа жив образа nа скъпите личности както близките така i далечните времена. Само малка част oт тези българисти i слависти e упоменata тук; други получават признание зa своите научни достижения чрез уникални текстове oт боландистката поредица Acta Sanctorium или работещият Йоан Дяковски , Спиридон Рилski , Полихроний A . Сирку (Сирков), Христo Даскалoв - Великo Тьрновo – 22 август 2005 г."