Има още време

Дияна Тончева успешно съчетава неудовлетвореността от живота с привлекателността на разказването. С всяка нейна история все повече се потапяш в света на Кая, усещаш съпричастност и тежестите започват да стават част от теб. Жената с остри рамене и гол гръб, обърната към нас, понякога изглежда призрачна, а друг път – плътна; този динамичен процес между изчезване и появяване плавно ни води до момента, в който започваш да я възприемаш все по-осезаемо. А именно виждането играе важна роля в живота на всички герои; във всеки разказ очите са значими - независимо дали основни или второстепенни. Очите и небесният синьо: когато погледнем нагоре срещу ежедневните трудности, осъзнаваме пространството, безкрайността и добротата – особено тази доброта, която е свързана с достойнството.

Според Татяна Ичевска темите в историите на Дияна Тончева са вечни – старостта и самотата, милосърдието към другите (независимо дали става въпрос за хора или животни), добротата и любовта – както споделена, така и не; чувството за недоволство относно начина ни на живот; способността да откриваме красотата в бързо преминаващите мигове на щастие; умението да запазим детското удивление пред света. Не по-малко важно е смирението с което приемаме житейските предизвикателства.