Пантеон

При почти всички поети от този период, който е характерен с прехода на литературните интереси от националната перспектива към интернационалната и обратно, Траянов демонстрира същото вътрешно противоречие както в своя живот, така и в своето творчество. Можем да направим близка аналогия между него и Пенчо Славейков, тъй като двамата следват сходни пътища на развитие и са подложени на подобни влияния. Подобни паралели можем да открием и между Яворов и Траянов, които показват как творците от близки епохи могат да се сближават или дистанцират.

Съдържание:

Посвещение;
Към поета;
Към красотата;
Към меченосеца;
На Апостола;
Към свободния;
На младия;
Към витяза;
Към родосъздателя;
Пролог;
Кралят на лазура;
Последният сън;
Умиращият лебед;
Скарданели;
Столетник;
Ленора;
Исландска мадона;
Сърце на съвестта;
Колесницата на безумния;
Иманяр;
Нарцис;
Умиращият Осиян;
Прокълнатият؛
Рицарят на синьото цвете；
Магесникът；
Бедният Лелиян；
Карпатският вятър；
Изкупител；
Отшелник；
Грядуща мадона；
Ангелическият；
Cor cordium；
Неизвестният；
Полилеят на Сатаната；
Последният Прометеид；
Радостният син；
Новият иконостас；
Сянката на Спартака；
Пир на призраците；
Лейлюлим；
Пътят на героя ;
Вечен пилигрим ;
Людмил Стоянов - Вечният пилигрим Теодор Траянов.