Щерн 111

Два дни след разрушаването на Берлинската стена, Инге и Валтер Бишоф вземат решение да напуснат стария си живот в Източна Германия – своя апартамент, градината, работата и страната. Те предприемат пътуване, което ги отвежда далеч от дома, следвайки една мечта, която дълго време е била скрита за тях – "тайната на живота им", за която дори синът им Карл не подозира. От своя страна Карл отказва да приеме наследството на родителите си и се отправя към Берлин. Там живее на улицата до момента, в който не става част от група млади хора наречени "умното паство", които водят борба за окупация на празни сгради и създават бар в мазе под името "Мокрицата".

В подземията на този бар Карл преживява хаоса след обединението на Германия с постоянната надежда да срещне отново Ефи - единственото момиче, което някога го е привличало.

Луц Зайлер разкрива политическите страсти и сложността им; той комбинира поетически ентусиазъм с революционен мистицизъм... В това отношение романът „Щерн 111“ представлява изключително литературно произведение.

Зайлер израства в град Гера в Тюрингия. След завършването си като строител започва работа като зидар и дърводелец. По време на службата си в Националната народна армия (ГДР) развива интерес към литературата и сам пише стихотворения.

През лятото на 1989 г. Зайлер работи сезонно на остров Хидензе; опитът му там вдъхновява дебютния му роман „Крузо“, публикуван през 1914 г.

До 1990 година Луц Зайлер учи германистика първо в Университета в Хале а после във Хумболтовия университет в Берлин. Между 1993-1998 г., той е един от редакторите на литературното списание Moosbrand.

След 1997 година ръководи литературната програма във Дом Петер Хухел близо до Потсдам. През 2005 г. става член на немския ПЕН-клуб; през април 2007 г., редовен член на Академията за науки и изкуства Майнц; а през 2010 година - член както на Баварската академия за изящни изкуства така и Академията по изкуствата Berlin . През септември 2014 година неговият дебютен роман „Крузо“ получава Немската награда за книга , а през последвалите години печели титла доцент по поетика към университета Хайделберг , където провежда три лекции относно “Предисторията написването”.