Венера и Адонис

Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) разказва историята за нещастната любов на Венера, богинята на любовта и красотата, към изключително красивия младеж Адонис. Той е защитен от стрелите на Купидон, но не и от зъбите на глигана, в който вероятно се е превърнал ревнивият бог Марс. В произведението има множество сълзи, но те не са натоварени с меланхолия; присъстват страст и еротика без да бъдат вулгарни. Изобилието от живописни сравнения и метафори допринася за богатството му, без да затруднява стила. Причината за това е дарът от Аполон – божественото вдъхновение, което позволява на Барда от Стратфорд-на-Ейвън да вдъхне живот във всяка дума. Затова дори четиристотин години след неговата смърт стиховете му продължават да пленяват почитателите на изящното слово.