Одисей

Джеймс Джойс споделя, че е вложил толкова много неясноти и мистерии в творбите си, че преподавателите ще дискутират десетилетия наред какво точно е искал да предаде. Тази стратегия му гарантира вечна слава.

Според Валери Ларбо, Джойс и неговата литература заемат същото място в художествената сфера, както имената на Фройд и Айнщайн в науката. Споменава се смелостта и откровеността на Джойс при описанието на инстинкти, считани за най-низши у човека; той черпи вдъхновение от велики казуисти и йезуити, което му позволява да проявява хладност към слабостите на хората.

Езра Паунд описва „Одисей“ като част от категорията велики романи с форма подобна на сонатa. В него няма нито един ред или дори половина редица без изключителна интелектуална натовареност. Това произведение е задължително четиво за всеки истински почитател на литературата.

Едмънд Уилсън счита „Одисей“ за може би най-автентичната рентгенова снимка на обикновеното човешко съзнание. Романът демонстрира гениалността на Джойс да преобразува лични и ежедневни ситуации в поетични рапсодии със значимота, която никога досега не е била постигната в английската проза.

Антъни Бърджес добавя, че вече всички осъзнават: „Одисей“ е върховният роман на века.