Разминавания по еднопосочни улици

Животът представлява пътуване с безброй дестинации, а най-съществената от тях е ти самият – в различните си роли, възрасти и състояния. Това може да бъде човекът, когото желаеш да срещнеш: приятелят, любимият или близкият. Често обаче улиците са еднопосочни, както и билетите за бъдещето. Затова се разминаваме, вървейки в една посока; понякога просто не успяваме да се видим, защото сме рамо до рамо вместо един срещу друг.

Не можеш да действаш против своята същност, но можеш лесно да се разминеш със себе си, ако не си готов на саморазпознаване. Може би ние хората сме предопределени да пропуснем именно онези моменти на пристигане, които са предназначени за нас. За да продължим търсенето на нашето място и идентичност. И докато пътуваме през собствените си пустини на чувствата, можем най-накрая да достигнем оазиса на своето откритие. Движението във времето и световете около нас става възможно чрез словото - това подчертава Лъчезар Ангелов в дебютната си книга с разкази. А пристигането зависи изцяло от теб.

Относно живота ни сред стените - често прекараваме значителна част от него отвъд правилната страна на Стената. Изгревът хвърля твоя силует върху нея; вечер мръзнеш в нейна сянка? Познаваш всичко относно Лятото на любовта и фестивала на остров Уайт без никога реално там да присъстваш. Сутрин се будиш щастлив след сън за автостоп към Индия – абсурдността му те изпълва с радост.

Тръгвайки обратно от Индия - по пътя който все пак остава достъпен за теб – преживяваш сюрреалистични любови и раздели на необичайни места. Разказваш тъжни истории когато Стената вече е паднала и всички пътища са свободни; мечтаеш как животът ти в паралелен свят бавно те напуска незабелязано… Споделяйки трудния избор между самота и омраза.

Спомням си как тръгнахме през гъстата мъгла — аз и Р., между нас имаше момиче прекалило с алкохолa което скоро отпадна от живота ни. Срещу нас плуваха кучета сред мъглата с техните стопани зад тях... Тогава още не знаехме колко дълго ще бъдем заедно — много дълго време през тази мистика... Не предполагахме че ще стигнем до болница или хотелска стая далеч 2000 километра една от друга преди единият ни телефон позвънне при зори.