Трактати

Между 1891 и 1907 година Андре Жид създава редица творби, които той нарича Трактати, въпреки че те съдържат елементи от различни литературни жанрове. В тях авторът представя своите идеи за изкуството, вдъхновени от постсимволистичната естетика (например в "Трактат за Нарцис" - Теория на символа), разсъждава върху мимолетността на желанията ("Любовният опит, или трактат за напразното желание"), предлага история за загубената вяра в словото, което без истинност превръща говорещия в измамник ("Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк"). Освен това разглежда три типа морал: този на добродетелността и жертвоготовността; този, който уважава най-висшите интереси на родината; и морала свързан с честта и почтеността ("Филоктет, или трактат за трите вида нравственост"). Жид описва образа на богат владетел с власт над всичко при ближния си – дори неговата бедност ("Вирсавия"), а в "Завръщането на блудния син" използва библейската притча, за да направи разлика между поражението и покаянието.