Романи

Пол Боулс (1910 – 1999) е роден в Ню Йорк, САЩ. На едва четири години започва да композира музика и пише кратки разкази, а на седемнайсет вече публикува стихотворения във френското списание за експериментална литература Transition. Когато навършва осемнадесет години, тръгва на пътешествия из Европа, Северна Африка, Мексико и Централна Америка. Учейки се от Арън Копланд, той бързо утвърдил репутацията си като талантлив композитор. През 1945 г. подновява писането на разкази и през 1947 г., когато се премества в Танжер, Мароко, насочва усилията си основно към художествената проза. Той е автор на четири романа: „Чай в пустинята“, „Изгубени в дъжда“, „Къщата на паяка“ и „Нависоко над света“, както и над сто кратки разказа, една стихосбирка и множество пътеписи. Живее в Танжер до смъртта си през 1999 г., а географската му изолация не го откъсва от света; напротив – тя увеличава интереса към него – Труман Капоти и Гор Видал го посещават в Мароко, а Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг и Бернардо Бертолучи демонстрират своята почит към творчеството му.
След неговата смърт The Times обявява Боулс за "една от най-необичайните и неконвенционални личности" от времето си, докато The Independent отбелязва: "Боулс беше мистик с многобройни таланти ... ще остане запомнен като един от водещите автори на XX век."