Либеро

Една от възможностите за избягване на злото е мълчанието. През периода на тоталитаризма много поети изразиха чрез своето творчество отказа си да говорят, което беше своеобразен начин да се противопоставят на безсмислената терминология, която обслужваше обществото по онова време.

Ролята на „свободни роби“ доведе до загиването на мнозина творци, но също така запази и някои от тях. Един от оцелелите е Валери Видас. Въпреки че стиховете му не са често публикувани – вероятно заради отсъствието на „исторически оптимизъм“ в тях – неговото присъствие остава забележимо. Според мен именно собственото му чувство за провал той успя да преобразува в поетично изразяване; самотата и затвореността, дори невъзможността да намериш място в живота си – всичко това играе важна роля в развитието му като поетическа личност и става основна тема в произведенията му.

Неговият сборник „ЛИБЕРО“, написан с букви наподобяващи въжета, носи двусмислено значение, което се задълбочава след прочита на самата книга. В ежедневния живот тази дума означава „свободен“, а във футбола - "метач". Тоест: „свободен, но метач“. Или “свободен, ала никой”. По-точно казано - Свободният Никой.

Алберт Бенбасат – "Свободният Никой"