Авари и българи: аваро-български съюз

Книгата предоставя информация от древни автори за историята на българската империя след смъртта на Атила, включително и за участието на българите в съюза с аварите. В нея са описани множество събития, които водят до възстановяването на българската власт над Балканите в края на VII век.

Овидий разказва за миграцията на троянците под ръководството на Еней към Италийския полуостров, където те са наречени енети или венети. Херодот пък споменава изселването на лидийци от Мала Азия по времето на цар Кир – народ с тракийски произход, познат като етруски сред одрите в този регион. Няколко века по-късно одрите ще бъдат разпръснати около реката Одер, която носи тяхното име и ще се смеси с тракийските преселници от Балканите. Те са известни още като авари или абари и живеят близо до германците; няколко стотици години след това виждаме Аварска епископия в Пасау и присъствието им между реките Драва и Сава, атакуващи адриатическото крайбрежие. Към тях се присъединяват 20 000 хунски мигранти под натиска на тюрките, последвали първо Балканите и после Панония; тези хора получават названието псевдо-авари. По покана от гепидите идват още 12 000 войници-българи-кутригури от Причерноморието. Тази аварска общност става доминираща спрямо останалите славянски племена по Дунава, което принуждава българите да сключат алианс с тях и да признаят техния контрол.

Следват два века тероризиране както западните държави, така и Източната Римска империя от страна на този съюз – наследникът на Атилиева империя - който натрупва значителни богатства чрез данъци и грабежи. Българското участие е ключово във военните действия през този период. След кончината на видния аварски владетел Баян настъпват конфликти между българи и авари; при един неуспешен опит местните побеждават аварските сили благодарение на Кубрат – великия обединител във Велика България.

Кубрат расте като знатен заложник в Цариград и става приятел с бъдещия император Ираклий; отделянето му от аваро-българския съюз освобождава Византия да се справи със заплахата откъм Персия без страх отвън. Това време бележи активна дейност сред неговите синoве: Алцек премества българи от Панония в Италия за мирно пребиваване там; Кубер прехвърля свои хора към Западните Балкани; а Аспарух идва откъм днешна Украйна към Северна България.

Наблюдаваме как обединената армия успява да воюва успешно срещу Империята по беломорското крайбрежие, възвръщайки контрола над Балканского полуострова с разширяване южно от Дунав. Накрая държавата авари пада жертва пред Карл Велики след деветгодишна война плюс нападения извършени досега само върху самостоятелната българска армейска мощ. При цар Крум вече можем да наблюдаваме наличността й сред частичките компоненти интегрирани в страновете различно поместени у противницитe си.
Тези важни исторически моменти са документирани подробно чрез писанията нa стариннити автоpы ва таq книга.

Д-р Николай Иванов Колев