Само да кажа

Всички спомени изчезват, за съжаление,
но лятото остава в моето сърце.
Вървях по хълма с късните треви,
а есенният вятър ме носеше.

Стихосбирката "Само да кажа" на Христо Попов не е първа публикация. Това не е начало или завършек, а по-скоро безкрайно пътешествие - като многоточие. Преди нея стоят личните поетични светове, които авторът ни предлага да открием, следвайки немирната птица от корицата на Капка Кънева. В тези светове можем да наблюдаваме истинската природа на нещата. А онези неща – произлезли от думите – идват след многоточието. Защото миниатюрите на Христо Попов носят специфична неизказана емоция и читателят сам дописва историята им. Стихотворенията са открити картини, изпълнени с акварелен простор; те позволяват калиграфски и с избледнял туш да поставим образите, родили се след четенето им. Стихотворенията представляват дихание – прозрачно вдъхновение: Само да кажа...