Забравените в неделя

21-годишната Жустин живее при баба и дядо си, заедно с братовчед си Жул, след като родителите им загиват в автомобилна катастрофа. Тя се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора „Хортензиите“ и е удовлетворена от работата си. Четенето ѝ носи радост, но най-много цени разговорите с пансионерите – всеки един от тях представлява жива история, а ако техните разкази останат нечути, то една книга остава изгубена завинаги. Особено близка ѝ е Елен, почти стогодишна жена, която често мечтае да бъде на брега на морето в очакване на своя любим. Миналото доминира над настоящето не само у Елен, а и при повечето възрастни хора. Общуването с нея провокира у Жустин размисли относно семейството и неговата мъглива история. Според Елен всеки човек има своя птица; когато двама души я споделят, това означава, че са предназначени един за друг. Омагьосана от историите за война и страдание, предателство и изкупление – но също така и любов със свободен дух – Жустин слуша как любовта може да бъде по-силна от Гестапо или смъртта сама по себе си: една минала любовь оставяща незабравими спомени.

Не мога да опиша накратко тази книга - тук става дума за чайка, брайлова азбука, забрава и връщане към паметта; кражба (както на мъжете така и на спомените), ревност، ненавист и разкаяние; но най-вече – тя разглежда любовта като нежно докосване до душата на всеки персонаж... И онази тиха тъга е характерният белег на Валери Перен...
Анета Тошева — преводачката на "Забравените в неделя".