Белите ми нощи

Неочаквано ме обхванаха белите нощи. Стиховете сами започнаха да се оформят. Всички мои творби идват при мен по този начин – независимо, без да питат и без възможност за контрол от моя страна. Затова са верлибри, свободни стихове, които трудно успявам да настигна в момента на вдъхновение. Никога не съм анализирала защо моите произведения изглеждат така – веднага щом напиша думите, те стават независими и водят собствен живот. Понеже са свободни, те решават да пропускат пунктуацията и не се спират пред точки или запетайки. Интелигентният читател не трябва да бъде ограничаван от автора в своето разбиране – всеки може сам да поставя препинателните знаци според своя ритъм на дишане и усещанията си. Смятам, че това е честно подходящо решение. Както казва Томас Хигинсън: „Когато една мисъл ти взима дъха, граматическите правила губят значение“. Няма нищо лошо човек да пренебрегне граматиката в някоя бяла нощ; напротив…
Маргарита Петкова