Български хроники, том 1 (ново издание)

Този текст представлява финалната версия на "Български хроники".

ВМЕСТО ЗА ВЪЗДИШКА

Книгата беше необходима.

Българският народ имаше нужда от нея. Той трябваше да осъзнае своето място в историята, континента и света; да сподели страданията и радостите, славата и позора на предците си, за да погледне през техните очи в тъмен ъгъл на собствената си душа.

С. Ц.

Малко народи по света са толкова незнаещи за своята история както нашият.

Разполагаме с много изтъкнати историци и значителни исторически произведения, но академичният стил е недостъпен за обикновените хора. Учебниците по история често са написани така безинтересно и скучно, сякаш целта им е била да провокират омраза у децата към наследството на народа ни – а тази цел изглежда почти постигната.

Освен това причините за такова незнание произтичат от многократното пренаписване на историята според интересите на управляващите власти; човек може не само да се обърка, но дори да полудее...

Но може би проблемът е още по-дълбок: старата ни история надминава съвременното ни унизително самочувствие като народ; сравнението с миналото ни потиска и ние избягваме да го припомняме?

***

Историците разглеждат човешкия живот основно чрез факти.

Стефан Цанев добавя към тях състояния и размисли.

Целта му е тези след нас да не бъдат уморени или затормозени от Историята.

Авторът показва естествения ход на събитията. Неговите исторически писания наподобяват трохички оставени от Хензел и Гретел – подобно завръщане означава, че нашето разбиране за история винаги ще бъде повече възможност отколкото реалност.

Следователно подходящо послание относно историческите хроники на Стефан Цанев би било:

Уважаеми присъстващи,

Историята продължава."