Военните музеи на България. Общата история на първите години

Монографията предлага детайлно и цялостно изследване на еволюцията на военните музеи в България през периода 1878 – 1944 г. Тя анализира тяхното значение в културно-историческия контекст на страната и във структурата на музеите след освобождението.

Изследването е организирано в увод, четири основни глави и заключение. Първата глава предоставя обзор на музейното развитие от времето на Възраждането до установяването на новата държава, като акцентира върху нормативната база и политиката относно музеите. Втората глава се фокусира върху историята на военните музеи до 1918 г., включвайки създаването на Морския музей, идеите за Военноисторически музей, действията по инициатива на комитета „Цар-Освободител Александър ІІ“ за основаването му и изграждането на военноисторическите къщи-музеи. Създаването през 1916 г. на общия Военноисторически музей се счита за ключово постижение, което утвърдило военно-музейната концепция в национален мащаб. Третата глава разглежда развитието след 1919 г., когато страната преминава през трудности като икономически санкции и намаляване числеността на армията след Ньойския договор. Описани са измененият във Военноисторическия музей, състоянието нa къщите-музеi и паметниците, както откритиеoто na първата експозиция nа Морският музей през 1923 г., а също така напредъкът при полковете музеи. Четвъртата глава обхваща образуването нa национална мрежа от военни музеи през 30-те години nа ХХ век.

Проучването се опира нa множество документи от Държавна агенция „Архиви“, Научния архив нa БАН, Български исторически архив към Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, архиви oт военните музеи (включително необработени фондове), както ии разнообразие от периодични издания , специализирани списания и научна литература .