Водопад от суети

За хората, които никога не можем да забравим. Те са тук на земята, за да ни напомнят, че добротата съществува:

„Сега ще продължаваш да живееш
във всеки един – като капка доброта,
както само ти можеш -
като комета, която преминава край света.“

За любовта, която срещаш веднъж в живота си и смелостта да я изживееш - онази велика, мощна, бурна или спокойна и вечна:

„Приказната обич във нежно злато.
Хиляди пъти теб – моя любима.“

За спомените, които нахлуват през нощта и те карат отново да усетиш онези незабравими моменти на щастие с детска радост. И за тези хора, с които ги делиш:

„Знаеш ли какво е да бъдеш моя сестра?
Ти… си моето благословение!“
Защото „онова, което е написано остава“…