Между две империи

През 1241 година смъртта на великия Йоан Асен II настъпила неочаквано, след като той успял да надвие татарите в битка между Карпатите и реката Истър/Дунав. До този момент татарите били считани за непобедими, затова новината за неговата победа се разнесла из цяла Европа. На леглото си той произнесъл: „Господ ме изненада… Нека ми прости! Заклевам ви да опазите Коломан."

С кончината на Йоан Асен приключило съперничеството с никейския император, а когато престолът бил наследен от малолетния му син Коломан, българската мощ започнала да отслабва, нарушаваща баланса на силите на полуострова. За България настъпили години на вътрешни конфликти, убийства на царе и загуби както териториални, така и по отношение на авторитета.

Около 1257 г., скопският болярин Константин Тих бил избран за цар. Въпреки че притежавал мъдрост и доблест като войн, проблемите пред България продължавали. Византия възстановила контрола си върху Константинопол; от североизток Златната орда ставала все по-силна; Унгарското кралство два пъти нахлувало дълбоко в страната. Михаил VIII Палеолог – умел дипломат – иницирал уния между патриаршията в Константинопол и Католическата църква в Рим.

България била потисната между две могъщи империи - Златната орда и Византия. След трудности със здравето си цар Константин Тих започнал да използва патерица за придвижване, което подкопало духа му и го принудило да делегира част от властта на хитрата царица Мария Палеологина-Кантакузина, племеница на византийския владетел. Царският ватах Братучен получил задача от царя да се срещне с влиятелния деспот Яков Светослав в Ниш и му предложи ръководството над съпротивителните действия срещу татарските нападения. Междувременно Братучен спасил съпругата на Яков Светослав — внучка на Иван Асен II — която представлявала потенциална заплаха за Мария Палеологина; последната организирала покушение срещу нея...