Фабрика за трансджендър детето

Какво споделя едно дете, когато изразява недоволство от собственото си тяло като момче или момиче? А какви са разсъжденията на един юноша? Кой трябва да бъде чуен в този контекст? Как можем да осигурим пространство за мнение на детето и неговите родители? Имат ли специалисти като ендокринолози, психиатри и психолози нещо значимо да добавят по тези въпроси? Медицината се опитва да предостави категорични отговори на тревогите на деца и юноши чрез диагностика и медикаментозна терапия.

През последните десетилетия наблюдаваме безпрецедентен ръст в исканията за смяна на пола сред млади хора както в САЩ, така и в Европа. В зависимост от страната, диагнозата „полова дисфория“, която описва несъответствието между биологичния пол и чувствания пол, е увеличена с 1000 до 4000% през последните 10-15 години, отбелязват Каролин Елиашев и Селин Масон.

Важно е как нашето поколение ще подходи към тези теми – как ще реагира и най-вече как ще създаде пространство за разговор относно тялото и свързаните с него етични дилеми. Трябва ли хормоналното развитие при децата да бъде забавено медицински? Можем ли да интерпретираме желанието у децата „да бъдат друг пол“ като фантазия, произтичаща от самоопознаването им или влиянието на връзките със семейството и приятели?

Авторите подчертават: „Тялото и умът са взаимосвързани; няма бързи решения за психологически проблем“. Затова е важно да запазим възможността за продължителен анализ. Не би ли било разумно да изчакваме младите хора сами да достигнат необходимата зрялост преди вземането на важни решения относно тяхната идентичност? Нека помним думите на Доналд Уиникът: „Самият живот представлява терапия с истинска стойност“.

Тази книга е предназначена за лекари, психолози, психотерапевти, психоаналитици, съдии, адвокати социални работници – всеки който взаимодейства с деца, юноши или техните родители в различни ситуации. Те носят отговорността не само да дадат гласност на всички страни по проблема но също така внимателно обмислят своите думи действия.