България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.

В своята книга „България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.“ д-р Николай Хрисимов прави значителен напредък в разширяването на нашето познание, като представя разнообразие от нови материали. Той използва както исторически източници и археологични находки, така и актуални проучвания от учени от Румъния, Унгария, Сърбия, Австрия и други държави. Монографията включва поредица тематични изследвания, които плавно преминават едно в друго. Първата глава е посветена на популярната „теория“ за произхода на кан Крум от панонските българи – теза с много спорове около нея и която се оказва погрешна. Създадена пред повече от двеста години, тя е многократно повтаряна без да се помни нейният произход или авторство. Иронично е как тази панонска "връзка" е успяла да наложи влияние върху историографията, университетското обучение и учебниците по история. Чрез убедителни аргументи авторът демонстрира несъстоятелността на версията за „боила от Панония“, потвърдвайки принадлежността му към аристократичния елит в Плиска.

С иновационен подход д-р Хрисимов преразглежда отношенията между България и Аварския каганат, опирайки се на стари и нови проучвания без предварителни предпоставки. Авторът успешно оспорва теорията за наличие на остатъчна аварска държавност в Панония до завладяването й от маджарите/унгарците през началото на X век. В действителност българската власт над Карпатите and Средния Дунав продължава достатъчно време – толкова дълго че унгарците са казвали: „…от българско време…“, подобно на известното ни „…от време оно…“.