Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история

Монографията „Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история“ е посветена на граматическите средства за изразяване на възможни и предполагаеми действия в българския език в периода XIV–XVIII в. В книгата е разгледана съдбата на старото (аналитичното) условно наклонение, на предположителните модални употреби на бъдещите времена и т.нар. ще да-форми, на някои модални глаголи и перифрастични конструкции за изразяване на възможност и необходимост. Настъпилите езикови промени са проследени както в произведения, отразяващи интелектуализацията на книжовната норма, така и в паметници, за които традиционно се смята, че разкриват реалното състояние на говоримия език. Избраният от авторката диахронен подход позволява да се установи как функционират в българския език някои от модалните типологически категории.