От мълчание към мистерия

**ПРЕДГОВОР**

Само Безмълвието може да изрази Върховната Мистерия, тъй като тя е извън възможността за словесно описание. За Висшите светове можем да говорим, защото те представляват отклонение от тази върховна тайна. От Словото произлиза енергията; от Безмълвието – сиянието, а от самата Мистерия – всичко онова, което не подлежи на обяснение.

Какво значение има Висшият свят в контекста на Истината и Безмълвието? Когато сме единни с Бога, ставаме непоклатими; а в рамките на Мистерията притежаваме първоначална свобода и пълнота. Любовта се явява отражение на безмълвното сияние, което идва от Абсолюта. Докато сиянието може да бъде видяно, самият Абсолют остава неизменен и неуловим; затова тук властва Сфинксът – Царят на Безмълвието.

Ние по природа сме безмълвни и изпълнени с дълбочина, но след като бяхме изречени, слезнахме надолу – така че Словото стана реалност благодарение на това изречение. Сътворението представлява проявление чрез слово. Ние сме дошли в този свят за да осъзнаем своята неизказаност и оригиналност.

Словото символизира проявлението - то ни прави разпознаваеми. А Безмълвието олицетворява цялостната същност пред неродеността - нашата автентичност.
В дъното на Безмълвието няма въпроси.
Молчанието води към Мистерията на Нищото; а Нищото е недостижимо място – Орлово гнездо.
Когато станах Нищо, познах себе си; но как мога да разясня на другите своето присъствие сред тях при положение че не съществувам във физическия свят, а живея в Учителя – Истината?

Абсолютът няма име: как бих могло да нарека Нищото? То представлява Безмлъвна Мистерия. Ако съществувам в Истината, защо ми трябват качества?

Елеазар Хараш