За късата клечка и съдбата. Мирела Костадинова разговаря с Калин Николов

Калин Николов е впечатляващ артист с богато творчество. Той е написал пет книги и множество изследвания, както и ценни каталози в сферата на изкуствата. Неговото име е свързано с карикатури, илюстрации, живопис, комикси, шаржове и графики. Освен че е художник, той също така работи като изследовател, преподавател и музейна личност; занимава се със история на изкуствата и оформя различни публикации. Близък ученик на известния Борис Димовски, Калин често бива наричан „онзи от улицата“ заради откровените си възгледи или пък „художникът на социалния ъндърграунд“. Той притежава обширни познания в много области на изкуството и историята.

Свързан е с Габрово и Дома на хумора и сатирата. Подготвял е изложба по покана на Венета Козарева и Татяна Цанкова, вярвайки че през онези години "веселата къща" представлявала истински дом за карикатурата – както българска, така и световна.

В новото му издание ще намерите моменти от живота му — философски размишления относно творчеството му. Художникът споделя опитите си от общуването със скулптора Михайло Парасчук – ученик на Роден. В страниците са включени негови спомени за значими фигури в културата ни като Галилей Симеонов, Владимир Димитров - Майстора , Генко Генков , Атанас Пацев сред други емблематични творци . Четейки книгата можете да научите повече за взаимоотношенията между Калин Николов and Борис Димовски i как те влияят един на друг в техните професионални пътища . Мирела Костадинова интервюира Калин относно Радой Ралин e произведението “Неосъщественият музей”, вдъхновено от известния сатирик. Приятелските отношения между него самия а поетa Георги Рупчев e литературният историк Вихрен Чернокожев също намират място в текста . Имената още много талантливи български (а не само) артисти присъстват .

Дизайнът на книгата включително корицата носи подписа именно Kalin Nikolov .

Авторката подчертава , че това произведение не цели да привлече само специалисти по искусства но всеки желаещ да се запознае със стойностната човешка същност във времето — до един истински индивид . “Трябва да сме осведомени относно нашето поколение ; ние като народ често пренебрегваме дарованите личности около нас; понякога ги смятаме просто за равносилни себе си без дори да осъзнаваме колко уникални са… Обичайно оценяваме качествата им твърде късно.”

Мирела Костадинова отбелязва факта , че България има достатъчо таланти- чрез такива разговори можем задълбочено проучим душевността na дадена личност художника виждайки ги отвътре там където истина resides.