Кратък дневник на съвпаденията

Дебютният роман на Доменико Дара, известен с литературния си шедьовър „Малинверно“, ни въвежда в уникалния му стил, вдъхновен от завладяващ сюжет и разнообразие от персонажи.

Обикновени хора, потънали в дълбините на историята, понякога се оказват най-усърдните изследователи и наблюдатели на законите, които управляват света. Такъв е пощальонът от Джирифалко – скромен и самотен мъж, който посвещава живота си да записва прозренията на Съдбата чрез случайности. Тя обаче го лишила от любов и вместо това му дала дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът развива специфичен навик: преди да достави писмата, той ги отваря, чете и преписва, създавайки своеобразна хронология за малкото италианско градче.

В един момент в неговата пощенска чанта попада необичайно любовно писмо – запечатано с восък и без подател; то е обгърнато в загадка. Годината е 1969 г., когато американците са готови да стъпят на Луната. Междувременно пощальонът играе ролята на съвременен пратеник на боговете: той трябва да разкрие неволна страст и да спаси Джирифалко от тъмните планове на кмета, който желае да превърне живописния хълм Ковело в сметище.

„Чрез откритията си сред писмата и историите на своите съседи пощальонът намира полезно средство за собственото си творчество; защото ако притежаваш талант но не го използваш - все едно че никога не си го имал.“

„Нищо не може нито да бъде създадено или разрушено – но важи ли това правило за човешките чувства? Любовта вероятно прилича на водата – тя не изчезва напълно а просто приема различни форми?“

„Когато видеше разпореден чорап, бързаше веднага да го поправи; чувстваше удовлетворение при мисълта че запълва една празнина в света - подобно как се опитваше чрез писмата си να запуши дупките в съдбите около него.“