(Пре)програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството

„Синтетичната биология предлага възможност за трансформиране на нашите тела в пространство, където изборите могат да бъдат изчислявани и контролирани. Може ли тя да бъде конкретна утопия, предвещаваща нов свят, който все още не е реален, но е напълно възможен? Дали съществува техническа рационалност, която подчинява самата ни природа? Но какво всъщност представлява природата, след като молекулярният аспект на живота може да се окаже въпрос на личен избор? В действителност не е ли синтетичната биология следващият етап в човешката еволюция – техногенна по своя характер – в контекста на животинската еволюция, която се основава на адаптация към околната среда? Има ли шанс синтетичната биология да доведе до общо пролетаризиране, което ще експроприира знанието, социалните връзки и творческите ни способности? Как можем да се противопоставим на такава пролетаризация? Ако приемем съпротивата под формата на биохакерство, рискуваме ли то да подкрепи силите срещу които се бори?
Изследването от Невена Иванова представя първата интерпретация относно алгоритмизацията на живота чрез концепции от френския философ Бернар Стиглер. То детайлно разглежда тези теми и картографира научното поле за търсене на индивидуални решения.”
- проф. д-р Тодор Христов от СУ „Св. Климент Охридски”

„Невена Иванова проявява особено внимание към понятието "биотехнологичен фармакон". Признавайки прехода от чисто биологична еволюция при хората", нейният труд предупреждава за редица потенциални заплахи като хиперконтрол върху потреблението и когнитивния капитализъм; генерализирана пролетаризация; затворени иновации и други подобни проблеми. В същото време обаче ясно очертава положителния потенциал от новите възможности в икономиката основана на сътрудничество: свободното майсторене, успехът за любители и компютърни ентусиасти; открит код и дизайн; културата за даряване.
Специално внимание заслужават проблемите с т.нар." трагедия на антиобщото”, което налага необходимостта от преосмисляне моделите за собственост и търсенето на нов тип “кожи”за притежание."
- проф.д.сн Стоян Ставру от Института по философия и социология при БАН

***
Невена Иванова използва методологии свързани с философската рефлексия в изучаването пресечната точка между изкуствата, науката и технологиите. Завършила е магистратура по философия във СУ „Св.Климент Охридски" а докторска степен по интердисциплинарни информационни науки получава в Токийския университет. Публикувала e статии както на български език така и английски , френски , японски свързани със сфери медийнa эстетика , философия технология și критическите софтуерни науки . През 2023 година ръководи специалния брой Balkan Journal of Philosophy посветен тематика "Творчество след автоматизация", реагирайки условия наложения дискурс относно машинния творчески потенциал . Настояще работеща позицията главен асистент Институте По Философия Социология BAH . Основател Symbiomatter - лаборатория експериментални изкуства единствена платформа България целяща изграждане мостове творчество сотрудничества учени инженери художници.”